お(尾)

08/09/2011 10:15

」]
アクセントヲ]
1.
動物の尻から細長く伸び出た体の部分。魚の尾びれ、鳥の尾羽をいうこともある。
しっぽ。опашка (на животно, птица, риба и пр.)
犬が尾を振る/垂れるкучето върти/ подвива опашка 孔雀の尾опашка на паун
2.

.に似て]
物の本体からうしろに、細長く伸びたり垂れたりしているもの。нещо, което виси или се явява издължено продължение на даден предмет, подобно на опашка
凧の尾опашката на хвърчилото 彗星《すいせい》/ほうき星の尾опашката на комета
3.

物事の終わりの部分。末の方。крайчецът/ крайната част на нещо; опашка; завършек
歳《とし》の尾краят на годината
4.

山の裾野の細くなだらかに延びた部分。稜線。издължен, полегат склон в полите на планината
山の尾

→尾に尾をつける・尾に付く・尾を泥中《でいちゅう》/塗中《とちゅう》に曳く・尾を引く尾を振る・尾を見せる

用例

1.
人々不思議がって見ているうちに、触れるようにあとさき続いてさっと落して来てはいった。Докато хората изразяваха учудването си от мистериозната гледка, двете птици, като че ли докосвайки клюн до опашка, едната следвайки другата, светкавично се спуснаха към земята и влязоха в центъра на бунара под сакурата.
森鷗外阿部一族」1913)(МОРИ ОГАЙ “КЛАНЪТ АБЕ” в превод на Нино Калоянов
五助はかけた浅葱おろしてそのから行李《めしこうり》を出したあける握り飯二つはいっているそれ置いたすぐに食おせずふって五助の見ていた
森鷗外阿部一族」1913)
森鷗外阿部一族」1913)
3.
其言葉のに縋《すが》つて
二葉亭四迷平凡」1907)
永くを引っ張る呼び声が聞こえた
石川啄木(1886-1912)「葬列」)
4.
山のをめぐる谷の入口
島崎藤村夜明け前」1935)