ホーム
ログイン（執筆者）
アルファベット順
こども（子ども・子供）
19/12/2011 08:32
１．
子どもは二人あります/いますおります 子どもの教育費/養育費 猫の子どもが生まれた 子どもから多くのことを学ぶнаучавам много от децата 子どもから目を離さないне отделям очи от детето 子どもを作る/持つ/育てる
２．
年のいかない幼い者。児童。小児。わらべ。わらんべ。また、多くの子。子ら。⇔大人
幼稚園の子ども 子どもは大人の半額料金です 子どもから大人までот малки до големи(от деца до възрастни)
３．
行動などが幼く、思慮が足りないこと、幼稚なこと。またその者。⇔大人
からだは一人前だが、考えることは子どもだ 最近の若い奴はすることが子どもで困る 子どもから大人へと徐々に変わるпостепенно се превръщам от дете във възрастен
４．
５．
江戸吉原遊郭で遊女が小間使いにした幼女。禿《かぶろ》。
６．
江戸深川や京坂の遊里で、抱え主が、抱えの芸者や娼妓《しようぎ》をいう語。また、岡場所の女郎。子供衆。
７．
自分より目下の若い人々に親しく呼びかける語。
用例
１．
瓜食《は》めばこども思ほゆ 早稲田へ移ってから、猫がだんだん瘠せて来た。いっこうに小供と遊ぶ気色がない。日が当ると縁側に寝ている。前足を揃えた上に、四角な顎を載せて、じっと庭の植込を眺めたまま、いつまでも動く様子が見えない。小供がいくらその傍で騒いでも、知らぬ顔をしている。小供の方でも、初めから相手にしなくなった。この猫はとても遊び仲間にできないと云わんばかりに、旧友を他人扱いにしている。小供のみではない、下女はただ三度の食《めし》を、台所の隅に置いてやるだけでそのほかには、ほとんど構いつけなかった。しかもその食はたいてい近所にいる大きな三毛猫が来て食ってしまった。猫は別に怒る様子もなかった。喧嘩をするところを見た試しもない。ただ、じっとして寝ていた。しかしその寝方にどことなく余裕《ゆとり》がない。伸んびり楽々と身を横に、日光を領しているのと違って、動くべきせきがないために――これでは、まだ形容し足りない。來懶《ものう》さの度をある所まで通り越して、動かなければ淋しいが、動くとなお淋しいので、我慢して、じっと辛抱しているように見えた。その眼つきは、いつでも庭の植込を見ているが、彼れはおそらく木の葉も、幹の形も意識していなかったのだろう。青味がかった黄色い瞳子《ひとみ》を、ぼんやり一と所《ひとところ》に落ちつけているのみである。彼れが家《うち》の小供から存在を認められぬように、自分でも、世の中の存在を判然《はっきり》と認めていなかったらしい。Откакто се преместихме във Васеда, котката постепенно отслабна. Непоказва ни най-малък признак на желание да играе с децата. Когато слънцето напича, се излежава на тясната дъсчена верандичка. Поставил четвъртитата си брадичка върху събраните си предни крачета и вперил поглед в гъстълака в двора, без какъвто и да е признак на движение. Колкото и децата да вдигат врява наоколо му, прави се, че не ги забелязва. А и те също, още от началото спряха да му обръщат внимание. С тази котка не може да се играе – само дето не казват и се отнасят към стария си приятел като към непознат. И не само децата; прислужницата, освен дето по 3 пъти на ден му оставяше храна в ъгълчето на кухнята, почти въобще не му обръщаше внимание. При това, тази храна в повечето случаи идваше и я изяждаше една голяма шарена котка на бели, черни и кафяви петна, която се навърташе в района около нас. Нашата котка нямаше вид да се сърди особено. Изглеждаше сякаш достигнал вече някъде отвъд предела на апатичност и безразличие, нещастатен е, когато не помръдва, като че ли нещо му липсва, ала още по-нещастен е, когато се раздвижи и затова се сдържа, търпи безропотно. Погледът му бе всякога отправен към гъстълака в двора, ала той навярно не осъзнаваше нито листата на дърветата, нито формата на стволовете им. Просто вяло е спрял жълто-зеленикавите си очи върху една точка. Така както съществуването му бе пренебрегвано от децата и той самият също изглежда не възприемаше ясно съществуващото в света около себе си.
（夏目漱石「猫の墓」『永日小品』1909、冒頭）
瓜食《は》めばこども思ほゆ 早稲田へ移ってから、猫がだんだん瘠せて来た。いっこうに小供と遊ぶ気色がない。日が当ると縁側に寝ている。前足を揃えた上に、四角な顎を載せて、じっと庭の植込を眺めたまま、いつまでも動く様子が見えない。小供がいくらその傍で騒いでも、知らぬ顔をしている。小供の方でも、初めから相手にしなくなった。この猫はとても遊び仲間にできないと云わんばかりに、旧友を他人扱いにしている。小供のみではない、下女はただ三度の食《めし》を、台所の隅に置いてやるだけでそのほかには、ほとんど構いつけなかった。しかもその食はたいてい近所にいる大きな三毛猫が来て食ってしまった。猫は別に怒る様子もなかった。喧嘩をするところを見た試しもない。ただ、じっとして寝ていた。しかしその寝方にどことなく余裕《ゆとり》がない。伸んびり楽々と身を横に、日光を領しているのと違って、動くべきせきがないために――これでは、まだ形容し足りない。來懶《ものう》さの度をある所まで通り越して、動かなければ淋しいが、動くとなお淋しいので、我慢して、じっと辛抱しているように見えた。その眼つきは、いつでも庭の植込を見ているが、彼れはおそらく木の葉も、幹の形も意識していなかったのだろう。青味がかった黄色い瞳子《ひとみ》を、ぼんやり一と所《ひとところ》に落ちつけているのみである。彼れが家《うち》の小供から存在を認められぬように、自分でも、世の中の存在を判然《はっきり》と認めていなかったらしい。Откакто се преместихме във Васеда, котката постепенно отслабна. Непоказва ни най-малък признак на желание да играе с децата. Когато слънцето напича, се излежава на тясната дъсчена верандичка. Поставил четвъртитата си брадичка върху събраните си предни крачета и вперил поглед в гъстълака в двора, без какъвто и да е признак на движение. Колкото и децата да вдигат врява наоколо му, прави се, че не ги забелязва. А и те също, още от началото спряха да му обръщат внимание. С тази котка не може да се играе – само дето не казват и се отнасят към стария си приятел като към непознат. И не само децата; прислужницата, освен дето по 3 пъти на ден му оставяше храна в ъгълчето на кухнята, почти въобще не му обръщаше внимание. При това, тази храна в повечето случаи идваше и я изяждаше една голяма шарена котка на бели, черни и кафяви петна, която се навърташе в района около нас. Нашата котка нямаше вид да се сърди особено. Изглеждаше сякаш достигнал вече някъде отвъд предела на апатичност и безразличие, нещастатен е, когато не помръдва, като че ли нещо му липсва, ала още по-нещастен е, когато се раздвижи и затова се сдържа, търпи безропотно. Погледът му бе всякога отправен към гъстълака в двора, ала той навярно не осъзнаваше нито листата на дърветата, нито формата на стволовете им. Просто вяло е спрял жълто-зеленикавите си очи върху една точка. Така както съществуването му бе пренебрегвано от децата и той самият също изглежда не възприемаше ясно съществуващото в света около себе си.
（夏目漱石「猫の墓」『永日小品』1909、冒頭）
大刀《だいとう》老人は亡妻の三回忌までにはきっと一基の石碑を立ててやろうと決心した。けれども倅の痩腕《やせうで》を便《たより》に、ようやく今日《こんにち》を過すよりほかには、一銭の貯蓄もできかねて、また春になった。あれの命日も三月八日だがなと、訴えるような顔をして、倅に云うと、はあ、そうでしたっけと答えたぎりである。大刀老人は、とうとう先祖伝来の大切な一幅を売払って、金の工面をしようときめた。倅に、どうだろうと相談すると、倅は恨めしいほど無雑作にそれがいいでしょうと賛成してくれた。倅は内務省の社寺局へ出て四十円の月給を貰っている。女房に二人の子供がある上に、大刀老人に孝養を尽くすのだから骨が折れる。老人がいなければ大切な懸物も、とうに融通の利くものに変形したはずである。
（夏目漱石「懸物」『永日小品』1909、冒頭）
地下街を歩けば、死んだユッコの年の数にふさわしい品物が目についてしかたがなかった。赤いランドセルを手に取ってみたこともあった。マフラーやジャンパーを本当に買ってしまって、持って帰るわけにもいかず、通りすがりの子供にあげてしまったこともある。Едва се сдъжраше, когато, вървейки по подземната търговска улица, в погледа му попадаха стоки, подходящи тъкмо за годините на мъртвата Юкко. Случвало се бе дори да вземе в ръка червена ученическа чанта. Имаше дори и случаи, когато наистина купуваше шалче или яке и понеже не можеше да се прибере с тях, даваше ги на случайно минаващи наблизо дечица.
（夏目漱石「懸物」『永日小品』1909、冒頭）
地下街を歩けば、死んだユッコの年の数にふさわしい品物が目についてしかたがなかった。赤いランドセルを手に取ってみたこともあった。マフラーやジャンパーを本当に買ってしまって、持って帰るわけにもいかず、通りすがりの子供にあげてしまったこともある。Едва се сдъжраше, когато, вървейки по подземната търговска улица, в погледа му попадаха стоки, подходящи тъкмо за годините на мъртвата Юкко. Случвало се бе дори да вземе в ръка червена ученическа чанта. Имаше дори и случаи, когато наистина купуваше шалче или яке и понеже не можеше да се прибере с тях, даваше ги на случайно минаващи наблизо дечица.
（浅田次郎「鉄道員《ぽっぽや》」1997）
２．
喜《き》いちゃんと云う子がいる。滑らかな皮膚と、鮮かな眸を持っているが、頬の色は発育の好い世間の子供のように冴々していない。ちょっと見ると一面に黄色い心持ちがする。御母《おっか》さんが、あまり可愛がり過ぎて、表へ遊びに出さないせいだと、出入りの女髪結《おんなかみゆい》が評した事がある。御母さんは束髪の流行《はや》る今の世に、昔風の髷を四日目四日目にきっと結う女で、自分の子を喜いちゃん喜いちゃんと、いつでも、ちゃん付《づけ》にして呼んでいる。このお母《っか》さんの上に、また切下《きりさげ》の御祖母《おばあ》さんがいて、その御祖母さんがまた喜いちゃん喜いちゃんと呼んでいる。喜いちゃん御琴の御稽古に行く時間ですよ。喜いちゃんむやみに表へ出て、そこいらの子供と遊んではいけませんなどと云っている。Има едно дете на име Ки. Кожата му е гладка и очите му – блестящи и пълни с живот, ала цветът на бузките му не е така свеж (и румен), както при обикновените здраво растящи деца. Като се позагледа човек, сякаш лекичко жълтеят. Причината е, че майка й прекалено много я глези и не я пуска да си играе навън – бе изкоментирала веднъж жената, която идваше да разресва косите и оправя прическите на жените в семейството. Майката е жена, която в днешно време, когато на мода е привързването на косата в западен стил, на всеки четири дни обезателно връзва косата си в традиционен висок кок и винаги се обръща към детето си с Ки-чан, Ки-чан, прибавяйки гальовното “чан” към името му. Не стига майката, ами има и баба – бабата с типична за вдовица спусната и подравнена до врата коса - която също вика на внучето си Ки-чан, Ки-чан (, бабенце). Ки-чан, бабенце, време е да тръгваш за упражненията по кото. Ки-чан, бабенце, много, много да излизаш навън и да си играеш с децата там, не бива – казва му.
（夏目漱石「柿」『永日小品』1909、冒頭）
南向きの部屋であった。明かるい方を背中にした三十人ばかりの小供が黒い頭を揃えて、塗板《ぬりばん》を眺めていると、廊下から先生が這入って来た。先生は背の低い、眼の大きい、瘠せた男で、顎から頬へ掛けて、髯が爺汚《じじむさ》く生えかかっていた。そうしてそのざらざらした顎の触《さわ》る着物の襟が薄黒く垢附《あかづ》いて見えた。この着物と、この髯の不精に延びるのと、それから、かつて小言を云った事がないのとで、先生はみなから馬鹿にされていた。
（夏目漱石「紀元節」『永日小品』1909、冒頭）
糸杉やすずかけの木、屋根の風景、夕暮れの憂い...物売りたちの声、モスクの中庭で遊ぶ子供たちの騒ぎ、これらがみなひとつになって、私はこれからこの町以外では生きていけないだろうと感じた。
（オルハン・パムク作、和久井路子訳「私の名は紅」）
６．
こどもは揃うて居るなり、女共も能くいたします
（洒落本「辰巳之園」1770）
７．
いざこども野蒜《のびる》摘みに蒜摘みに
（「古事記」712）
いざこども早くやまとへ大伴の三津の浜松待ち恋ひぬらむ
（「万葉集」奈良時代）
２．
喜《き》いちゃんと云う子がいる。滑らかな皮膚と、鮮かな眸を持っているが、頬の色は発育の好い世間の子供のように冴々していない。ちょっと見ると一面に黄色い心持ちがする。御母《おっか》さんが、あまり可愛がり過ぎて、表へ遊びに出さないせいだと、出入りの女髪結《おんなかみゆい》が評した事がある。御母さんは束髪の流行《はや》る今の世に、昔風の髷を四日目四日目にきっと結う女で、自分の子を喜いちゃん喜いちゃんと、いつでも、ちゃん付《づけ》にして呼んでいる。このお母《っか》さんの上に、また切下《きりさげ》の御祖母《おばあ》さんがいて、その御祖母さんがまた喜いちゃん喜いちゃんと呼んでいる。喜いちゃん御琴の御稽古に行く時間ですよ。喜いちゃんむやみに表へ出て、そこいらの子供と遊んではいけませんなどと云っている。Има едно дете на име Ки. Кожата му е гладка и очите му – блестящи и пълни с живот, ала цветът на бузките му не е така свеж (и румен), както при обикновените здраво растящи деца. Като се позагледа човек, сякаш лекичко жълтеят. Причината е, че майка й прекалено много я глези и не я пуска да си играе навън – бе изкоментирала веднъж жената, която идваше да разресва косите и оправя прическите на жените в семейството. Майката е жена, която в днешно време, когато на мода е привързването на косата в западен стил, на всеки четири дни обезателно връзва косата си в традиционен висок кок и винаги се обръща към детето си с Ки-чан, Ки-чан, прибавяйки гальовното “чан” към името му. Не стига майката, ами има и баба – бабата с типична за вдовица спусната и подравнена до врата коса - която също вика на внучето си Ки-чан, Ки-чан (, бабенце). Ки-чан, бабенце, време е да тръгваш за упражненията по кото. Ки-чан, бабенце, много, много да излизаш навън и да си играеш с децата там, не бива – казва му.
（夏目漱石「柿」『永日小品』1909、冒頭）
南向きの部屋であった。明かるい方を背中にした三十人ばかりの小供が黒い頭を揃えて、塗板《ぬりばん》を眺めていると、廊下から先生が這入って来た。先生は背の低い、眼の大きい、瘠せた男で、顎から頬へ掛けて、髯が爺汚《じじむさ》く生えかかっていた。そうしてそのざらざらした顎の触《さわ》る着物の襟が薄黒く垢附《あかづ》いて見えた。この着物と、この髯の不精に延びるのと、それから、かつて小言を云った事がないのとで、先生はみなから馬鹿にされていた。
（夏目漱石「紀元節」『永日小品』1909、冒頭）
糸杉やすずかけの木、屋根の風景、夕暮れの憂い...物売りたちの声、モスクの中庭で遊ぶ子供たちの騒ぎ、これらがみなひとつになって、私はこれからこの町以外では生きていけないだろうと感じた。
（オルハン・パムク作、和久井路子訳「私の名は紅」）
６．
こどもは揃うて居るなり、女共も能くいたします
（洒落本「辰巳之園」1770）
７．
いざこども野蒜《のびる》摘みに蒜摘みに
（「古事記」712）
いざこども早くやまとへ大伴の三津の浜松待ち恋ひぬらむ
（「万葉集」奈良時代）
